Естествените багрила, използвани за оцветяване на тъкани и прежди са с различен произход – растителен, животински и
минерален. Растителните багрила се извличат от цветя, треви, плодове, зеленчуци, дървета. Използват се определени части на растенията – кори, клончета, корени, цветове, листа, семена, плодове. Най-използваните багрила с животински произход са кошенил (Coccus cacti), кармъз, сепия. Получените цветове са изключително трайни и издържливи и не губят блясъка си дори при химическо чистене. Повечето естествени багрила се използват заедно със “стипцовки” или т. нар. “закрепители” на цвета. Те се използват също така и за нюансиране не цветовете.
Ето и някои от най-разространените багрила типични за България и използвани от майстори поколения наред.
Кафяв цвят се получава от орехови шушулки, глог, корени от цер, кора на елша, листа от трепетлика, шишарки от елха, млади шишарки от ела, Клонки от калуна, сушени плодове от зърнастец, кора от бял ясен, корени от енжовче, бръшлян, клонки от ракитник (със стипцовка), корени от здравец, кора от круша, сухи плодове от зърника, корени от подъбиче (със стипцовка).
Различни нюанси на червено се получват от брош, мушкато, риган, киселица, червен бакам, кори от глог, кленови листа, листа
от дива ябълка, зрели плодове от дива череша, глос и люспи от кромид лук, презрели плодове от сърнастец, плодове от винобой, плодове от синилийска смрадлика, клонки от брей.
Оранжево – цветове от жълт минзухар, цветове от невен, жълта млечка (със стипцовка), люспи от кромид лук.
Жълт цвят може да получите от листа на бреза (със стипца), шишарки от ела (със стипца), листа от дива ябълка (със син камък), презрели плодове на дива череша (със син камък), пелин ( със стипца), млечок, корени и клонки от смрадлика, кора и стебло от трепетлика, стебла и листа от троскот, плодове на ракитник, багрилна жълтуга, жълта резеда, цветове от огнивче, сърпец, листа от черница, праскова, кайсия, пипер, цветове от лайка, лапад, вратика, листа и стебла от кукуряк, лютиче, люспи от лук, клончета от смрека, стъбла и листа от бутрак, кора, клони и листа от кисел трън, цветове от знездан.
Зелено – орехова шума, черница, коприва, клончета от зеленика, пелин, бял равнец, узрели плодове от зърнастец, цветове от еньовче, клонки от бръшлян, зрели плодове от зърника, клонки от рододендрон, корени от бяло подъбиче (със стипцовка), кора от млад дъб.
Син цвят се получава от цветове на синчец, индиго, вражалка, корени от троскот, цветове от метличина, корени от лисича трева (със стипцовка).
Виолетово, малиново, розово – цветове от червена ружа, цветове от синя метличина, дива ябълка, риган по време на цъфтеж, липов цвят, багулник, цветове от сардела, цветове от див мак, клончета от синя слива.
Черно – кори от смрадлика, кори от орех, осен, стъбла и листа от лютивец, елша, шишарки от елха ( със зелен камък), кори от нар, елови кори, риган (със стипцовка), кора от круша, листа от синилийска синилийска смрадлика.
Сив цвят може да получите от корени от лисича трева, кора от бял ясен, цветове от горски слез (със стипцовка), корени от подъбиче.
А какви са тези
“стипцовки” или т. нар. “закрепители” на цвета?