Българинът вярва в целебните качества на това ароматно растение и неслучайно му е дал такова име. Здравецът вирее по влажните и сенчести места, по скалите. Той е многогодишно растение, отглежда се и в градини и по балкони, но този вид няма целебната силна на балканския диворастящ здравец.
Растението съдържа ценно етерично масло и се прилага широко в парфюмерията.
Народната медицина употребява за лечение листата и предимно корените, които имат запичащо, успокоително и противовъзпалително действие. Известен е водният извлек от корените на здравеца като средство за понижаване на високо кръвно налягане, успокоява нервната система, а може да се ползва и като сънотворно. Настойка от листата  понижава нивото на кръвната захар при диабетици.

2 ч.ч. ситно нарязани корени се заливат с 1 ч.ч. студена вода и киснат 1 ден. Извлекът се прецежда и течността се изпива на 3-4 пъти през целия ден.
Запарка – 3 листа от здравец се пускат в 1 ч.ч. вряла вода като чай. След изстиване се прецежда.
Водният извлек се употребява и външно, като компреси, при циреи,слънчеви изгаряния, кожни заболявания и както и при кръвоизливи на венците.