Художникът Дерик Меландър създава огромни скулптури, които са атрактивни за любопитния посетител дори поради тяхната необикновена геометрична завършеност. Това, което ги прави уникални е използвания материал. Скулптурите са изваяни от внимателно сгънати и стифирани дрехи втора ръка, които тежат от 500 грама до 2 тона. Доставянето на дрехите, сортирането по цветове, сгъването и стифирането не е толкова опростен процес, колкото си мислят мнозина. Хиляди някога обичани и използвани дрехи, част от живота на някого, не могат да бъдат пренебрегнати така лесно.

Вижте интересното решение от 2008 “Океанът е базата и първопричина за всяка вълна”, стена от сгънати и стифирани дрехи, сортирани по цветове и подредени във формата на буквата “S”.  Не е ли очарователно това арт решение?

Защо дрехи втора ръка? Меландър разказва: ‘Тъй като дрехите се износват, избледняват с времето, разтягат се и се покриват с петна, то те стават носител на нашето физическо присъствие. Дрехите оформят фигурата, определят границите между нашия вътрешен свят и това, което не ни е присъщо там навън, във външния свят…Когато попадна на дреха, върху която има избродирано име на якичката или друг индивидуален елемент, започвам да чувствам работата си като изграждане на един колективен портрет.’

Дрехите като личен проект и събирателна скулптура. Изречението “Ние сме това, което носим” е някак твърде снобско. Меландър и доброволците по проекта работят с парчета и ето защо мислите им се фокусират по-скоро кой е носил тази дреха. Каква е историята на този човек? И тъй като се вижда, че дрехата е ползвана, то по-скоро историята акцентира върху “живия допир” до нечий живот, а не до обекта. Дизайнерското решение цели да провокира взаимодействието на посетителите със скулптурите и да се отрази до по-големите картини по един уникален начин.

Тези уникални скулптури ни позволяват да видим как нашата обвивка, лъскава опаковка и защитна мантия, която ни пази от външния свят придобива ново, по-дълбоко значение. Тъй като слоевете на дрехите се наслагват по своеобразен начин, то индивидуалните дрехи са компресирани в една маса, която е символичен жест и пътеводител към новите значения на конфликтното пространство между обществото от една страна и индивида от друга, както е и отражение на връзката между индивида и външния свят.