Трудно може да се установи доколко предлаганата на пазара натурална козметика е “натурална”. Недобросъвестни производители слагат надписи “био” , “натурална” или “органик”, а като се зачетем в съставките виждаме изобилие от консерванти и синтетични оцветители и аромати. За да издържи определен срок създадената субстанция и за да е трайна, тя трябва да се стабилизира. А това няма как да се получи без химия. Едва ли някой вярва, че краставичния крем, в даден продукт съдържа току-що набрани и настъргани краставици. Козметичните призводители в световен мащаб постепенно и тенденциозно отстраняват агресивните химични вещества от продуктите си.

Затова ви предлагаме стандартите в био козметиката, чиито знаци са обозначени на опаковките на сертифицираните продукти и ни гарантират качество и разбира се наистина органични съставки.

BDIH – Германия    1995г.

Въпреки че BDIH е стандарт за натурална козметика, той изисква използването  където е възможно  на компоненти с био произход. “Където е възможно” BDIH дефинира като достатъчно количество и качество, както и определя попадащите в тази категория по подразбиране растения. Ето защо има възможност при 0% био съставки продукта все пак да бъде сертифициран. Стандартът поддържа и списък с приети компоненти, които биха могли да се използват. Все пак BDIH като предвестник на всички стандарти създава първия в света сертификат за органични продукти за грижа за тялото.

Soil Association – Обединено Кралство    2002г.

Изискването на стандарта Soil Association за сертифицираните от него продукти е на опаковката да бъде показан процента на органичните съставки. За да бъде наречен продуктът органик, то 95% от съставките му трябва да са органични. За продукт с надписа “ХХ% органик” той трябва да съдържа минимум 70 органични компоненти. Soil Association не зачита водата в тази калкулация, но ако тя е част от направата на някоя от съставките, то нейното тегло определя органик процента в противовес на теглото на растението. Методът отнема възможността производителите да манипулират нивата на органичното съдържание, вдигайки % на органик съставките чрез използването на цветна вода.

Cosmebio – Франция    2002г.

Изискването на Cosmebio е 95% от земеделските съставки да са органични. 10% от теглото на целия продукт (вкл. теглото на водата) трябва да е органик. Стандартът позволява максимум 5% синтетични компоненти. Cosmebio обслужва изцяло френските производители и се сертифицира от Eco-cert ( за производители в целия свят)

Eco-cert – Франция    2002.г

Eco-cert изисква 95% от земеделските съставки в продукта да са органик. 10% от теглото на целия продукт (вкл. теглото на водата) трябва да е органик. Позволява до 5% синтетични компоненти в състава на продуктите.

AIAB/ICEA – Италия    2003г.

Стандартът не изисква минимално ниво на органичните  компоненти, а водата не се взима под внимание в органичното съдържание. Поддържа широк списък от съставки, които не са позволени в органик козметиката.

Biogarantie – Белгия    2004г.

Следва правилата и изискванията на Екосерт.

Biocosc – Швейцария    2006г.

Biocosc изисква 95% от земеделските съставки в продукта да са органик. 10% от теглото на целия продукт (вкл. теглото на водата) трябва да е органик. Позволява максимум 3% синтетични компоненти в състава на продуктите.