Шипката е диворастящ храст, широкоразпространен у нас. Има дълги извити стъбла, стигащи на дължина до 3 м и покрити с остри сърповидни шипове. Расте по храсталаци и редки гори, край реки, синори, в равнината и планините до 2000 м надморска височина. Плодчетата узряват през есента и се берат до първи слани.
Шипката е високоценена във фитотерапията и народната медицина. С богатото си съдържание на витамини и особено на витамин С подобрява окислително-редукционните процеси в клетките, уплътнява капилярите, действа диуретично. Шипките съдържат 30-40 пъти повече витамин С от лимоните и червените домати и 300 пъти повече от ябълките. Освен витамин С съдържат и витамините В1, В12, РР, Р, К, Е, захари, дъбилни вещества, пектини, лимонена и ябълчна киселина, флавони, никотинова киселина.
Шипките намират широко приложение при лечение на авитаминоза и хиповитаминоза, скорбут, при редица болестни състояния.Те засилват тонуса и обмяната на веществата, укрепват имунната система и повишават защитните сили на организма. Прилагат се и при стомашни и бъбречни заболявания, висока температура, диария, хепатит, чернодробни заболявания и редица други болести. Препоръчват се и като диуретично и противовъзпалително средство при сърдечно-съдови заболявания.
Най-често шипката се употребява като отвара. В 250 мл кипнала вода се слага 1 супена лъжица пресен или сушен плод и се вари 5 минути. Пие се като чай. Могат да се консумират плодчетата, очистени от семенцата като „люспи”, за да се запази съдържанието на витамин С.
Употребява се и „шипково вино” (на 4-5 литра вода се добавят по 1/2 кг захар и шипка), оставя се леко да ферментира и се пие вместо вода.
В народната медицина се използват и корените като общо укрепващо средство, и листата под формата на чай.